Откровения

Диалог с моето учителско „Аз”


Да бъда или да не бъда,
какво очаква се от мен?
УЧИТЕЛ да съм – всеки ден:

С енергичност, всеотдайност – до безкрайност.
Висок професионалист
и във външността перфекционист,
надежден, разбира се, и оптимист,
ах да, и в новия век
да бъда Човек!
С компютърна грамотност
и с творчески заряд,
комуникативен, продуктивен...уравновесен...
И така година след година, ден след ден...
Да си силен, да прощаваш
и провинения да извиняваш...
И питам се безкрай:
Справедлив ли съм, коректен,
може би понякога твърде директен?
Безмислено е май...
Ех, учителю, не с остарелите методи,
нужни са ти новите подходи,
че ново е днешното поколение,
а старото е вече в забвение!
За да бъдеш на гребена на вълната,
май ще трябва да бронираш душата!
И достойнството на учениците ти не руши,
че те са раними души,
а както изглежда при теб се чувстват ощетени
и от укори незащитени.
А ти в учителската тога
трябва да си търпелив за бога,
търпелив и с чувство за такт,
за да не стигне до крах!
А иначе осъден си да излезеш от ритъм,
младите казват: „Искам, не питам!”
И чакат туй, що житейският ред
за тях отредил е след теб?
Затуй бъди самокритичен
и много, много демократичен,
за да с в крак с времето
и да си носиш бремето,
което за теб може би е призвание,
а другите...
просто не му обръщат внимание!
Мислиш винаги и навсякъде за тях, учениците,
а те са като птиците,
випуск след випуск отлитат и вземат частица от теб
и поемат към свойте мечти!
Теб те боли...
а те дали ще си спомнят, дали...?!

Да бъда или да не бъда,
Какво очаква се от мен?
ДОБЪР УЧИТЕЛ да съм всеки ден!


Софка Бубалова - преподавател по немски език и заместник- директор на ГПНЕ "Гьоте" - Бургас