Откровения

Диалог с моето учителско „Аз”


Да бъда или да не бъда,
какво очаква се от мен?
УЧИТЕЛ да съм – всеки ден:

С енергичност, всеотдайност – до безкрайност.
Висок професионалист
и във външността перфекционист,
надежден, разбира се, и оптимист,
ах да, и в новия век
да бъда Човек!
С компютърна грамотност
и с творчески заряд,
комуникативен, продуктивен...уравновесен...
И така година след година, ден след ден...
Да си силен, да прощаваш
и провинения да извиняваш...
И питам се безкрай:
Справедлив ли съм, коректен,
може би понякога твърде директен?
Безмислено е май...
Ех, учителю, не с остарелите методи,
нужни са ти новите подходи,
че ново е днешното поколение,
а старото е вече в забвение!
За да бъдеш на гребена на вълната,
май ще трябва да бронираш душата!
И достойнството на учениците ти не руши,
че те са раними души,
а както изглежда при теб се чувстват ощетени
и от укори незащитени.
А ти в учителската тога
трябва да си търпелив за бога,
търпелив и с чувство за такт,
за да не стигне до крах!
А иначе осъден си да излезеш от ритъм,
младите казват: „Искам, не питам!”
И чакат туй, що житейският ред
за тях отредил е след теб?
Затуй бъди самокритичен
и много, много демократичен,
за да с в крак с времето
и да си носиш бремето,
което за теб може би е призвание,
а другите...
просто не му обръщат внимание!
Мислиш винаги и навсякъде за тях, учениците,
а те са като птиците,
випуск след випуск отлитат и вземат частица от теб
и поемат към свойте мечти!
Теб те боли...
а те дали ще си спомнят, дали...?!

Да бъда или да не бъда,
Какво очаква се от мен?
ДОБЪР УЧИТЕЛ да съм всеки ден!


Софка Бубалова - преподавател по немски език и заместник- директор на ГПНЕ "Гьоте" - Бургас

Списание “Тагесшпигел”: Томас Розер за стачкуващите учители в най-бедната страна на Европейския съюз

Учебната година в България започна едва преди две седмици. Но вместо да седят по твърдите училищни чинове, повечето подрастващи, населяващи териториите между Дунав и Черно море, вече от седмица се излежават отново по домашните канапета. Учителската стачка, обхванала цялата страна, дари българските ученици с нова ваканция за съжаление на техните родители. Въпреки това стоте хиляди, работещи в училищата и детските градини, получават подкрепата на своите сънародници: тъй като заплатата им изостава безнадеждно не само в сравнение с техните колеги в чужбина, а и в сравнение с другите професии в България. Страната все още заема последно място във всички европейски статистики относно просперитета. Все пак от 7 години насам българската икономика неизменно показва растеж от над 5 процента и така се е развила до едно от най-бързо разширяващите се национални стопанства на континента. Въпреки това малкият но чувствителен напредък почти не се отрази на възпитателния сектор: средната месечна заплата на българския педагог възлиза на 370 лева (около 180 евро). В съседна Румъния учителите получават между 340 и 500 евро, в Унгария дори до 900 евро месечно. Въз основа на бързо доближаващите европейските стойности цени в България профсъюзите претендират поне за удвояване на досегашните заплати. Но с тези си искания стачкуващите удрят засега на камък при министъра на образованието Даниел Вълчев. С оглед на изпразнената държавна хазна той е готов само на 50 % увеличение на заплатите. Краят на борбата все още не се вижда. В Бургас протестиращите призоваха дори за започване на безсрочна гладна стачка, в София бе изграден палатков лагер. Въпреки че засега правителството не показва готовност за отстъпки, профсъюзите избраха подходящ момент за стачката. В края на месец октомври на притиснатата центристко-лява коалиция предстоят общински избори – а стачката по-скоро ще попречи в борбата за гласове. В мнозинството си местната преса вече застана на страната на протестиращите служители. Относно “недостойно ниските заплати” вестник “Дневник” пише: “Хората искат повече пари и имат право на това. Все пак живеят в страна членка на ЕС с европейски цени.” (Статията е публикувана в печатното издание на 30.09.07 г.) Дайте Вашия глас в подкрепа на българските учители в тази анкета.

type="audio/mpeg" controls="console" autostart="true" loop="true">

Стачка!

Уважаеми г-н Вълчев, уважаеми медии,

Защо не публикувате реалните цифри относно стачкуващите училища? Защо не публикувате реалните цифри за учителските заплати? Кой учител получава 400 лева? Защо се опитвате да разделите обществото и да ни настройвате един срещу друг? Родители срещу учители, учители срещу пенсионери? 99% от учителите са същевременно и родители и изпитват същите трудности в момента, както останалите хора. А в един момент всички ще сме пенсионери.
Защо не публикувате средната учителска заплата в останалата част от бившия източен блок? Защо не публикувате рекламните брошури на немските супермаркети? Обаче с цените, моля! Защо не публикувате цифрата на незаетите учителски места в момента? Защо не кажете на обществеността, колко пенсионери "запълват дупки" из българските училища поради липса на млади кадри? Разгледайте информацията на следния адрес:
http://www.dbt-aitos.comnet.bg/Aitos_files/tborsa_files/srm.htm
Вижте, колко са свободните места към 15.09 и то само в регион Бургас. Как да ги запълним? С полиция ли ще водим хората към черните (вече бели) дъски? Липсва стимул. Държавата изгуби 18 години, през които интересът към професията учител (а вече и към университетски преподавател) изчезна. Ще трябва солидна мотивация и поне 5 години, за да влязат нови, кадърни хора в системата. Но друг изход просто няма.
Казвате - няма достатъчно пари за заплати. Сериозно? А защо няма пари? Да не би да не си плащаме данъците? Или може би няма чужди инвестиции? А къде останаха чуждите инвестиции? Обяснете на хората, защо при тази уникално евтина работна ръка западните фирми се страхуват да инвестират у нас? Защо в докладите на ЕС се подчертава, че мафията в България се е сраснала с държавата и по този начин гони инвеститори, които биха освежили икономиката ни? Това наистина вече не се търпи. Какъв народ сме, че го допуснахме? Какъв народ сме, че го траем? Чакахме 18 години. 18 години лишения, 18 години надежди, 18 години мечти за нормален живот в нормална държава, 18 години прощавахме на всякакви политици и като стадо овце вървяхме все напред по "пътя на прехода". Какъв преход? Накъде? Трябва ли да чакаме още 45 години някакво илюзорно светло бъдеще и да проспим настоящето си?
Съветват ни да работим на 2 и повече работни места, след като парите били недостатъчни. Това разбира се води до понижаване на качеството на преподаване и буди недоволство както у учениците, така и у техните родители. Така се получава един затворен кръг, в който винаги ние излизаме виновни. А можете ли да ми посочите една нормална държава, в която учителите да се нуждаят от второ работно място? На мен такава не ми е известна.

Ето затова стачкуваме, уважаеми съграждани. Очакваме скоро да се включат и други недоволни слоеве от българското общество. Тук вече не става въпрос само за нас - учителите. Освен всичко останало ние сме и будители и с тази стачка казваме: "Стига!" Стига мафия, стига гавра, стига чалга, стига икономическо робство. Зовем българите, зовем нашия народ най-после да станем и да потърсим правата си. Да станем ЗАЕДНО! Нека поне опитаме да свършим нещо сами, преди да се запътим към избирателните урни, за да дадем гласа си на поредния усмихнат политик, обещаващ неща, които сам знае, че не може да изпълни. Нека опитаме да определим сами бъдещето си, защото демокрацията е само една думичка, докато не започнем да я живеем.

1. постинг

Здравейте!
В този блог ще си изливам душата. Възможно е тук да прочетете нецензурни изрази или пък мнения и идеи, които коренно се различават от Вашите. Също така е възможно да станете свидетели на снимков материал, който не отговаря на естетическите Ви и морални разбирания. Но - отговорността за посещението на блога си е изцяло Ваша, както и отговорността, за публикуваните от Вас мнения.
Желая Ви приятни мигове в моя свят.